Докато утре се превръщаше във вчера
Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата...
И се заканвахме:
„От утре ще сме други. ”
Докато утре се превръщаше във вчера,
часовникът предъвкваше минутите
да отброи от „после” до „последно”...
Животът е
едно кълбо очакване
и се търкаля, и търкаля, и разплита...
Оставя тънки нишчици по драките.
Смалява се... И все по-малко иска.
Все повече разбира.
И съветва...
Светът в един прозорец се побира.
Очакването - в тънка нишка светлост,
която нейде в тъмното се спира...
Животът –
огърлица от въпроси...
Път към студените ръце на самотата
по мостове от хиляди възможности.
(Но само няколко от тях си заслужаваха)...
А отговорите
са сгушени накрая -
на страница последна и единствена.
Дори не пита, знаеш ли сценария...
Затваря книгата...
И ролята умира...
© Дочка Василева All rights reserved.
, предпочитам прозата. Видях една непоредствена философия, която "разказва" за живота! И това ми харесва. Не знам защо, някак асоциативно, но когато чета рядко и от време на време философски стихове, насочени към осмисляне на битието и отвъд, си спомням за двама -трима автори тук, очевидно ти си единият автор, другият е Ванилин Гавраилов, Валери Станков и още няколко... Поздравления за интересното творчество... Много рядко вече коментирам стихове, правя го повече за фотографии, тъй като за стихотворенията някак трябва повече вдъхновение
