Долитам
В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял,
че в мене миг е просветлял
Аз имам само теб и две ръце
Протегнати със обич и...
Туптящо огнено сърце.
Очи пожар! Усмивка страстна! И споменът невъобразимо цял!
Една любов далечна, властна
Долитам! А ти - от радост си запял!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
