Дом
(на М.)
Вкъщи
стъклено проскърцват спомени
диванът си тежи на мястото
лъщи едно предишно случване
върху гърба му отпечатано
днес всички сенки сключват
остри ъгли
нахапали до кокала
стените
хладилникът ме гледа
заплашително
и белнали са се
зъбите му
след теб дори и плъховете
ме напуснаха
и в моя дом единствен капитан
остана времето
със своя дървен крак
потракващо
върху олющения мостик
на сърцето ми
и коридорната симфония на
плочките
си тръгна след като прекрачи
прага ми
останаха две трепкащи следи
от токчета
заключени в безсмислено
тиктакане
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
