Дом
(на М.)
Вкъщи
стъклено проскърцват спомени
диванът си тежи на мястото
лъщи едно предишно случване
върху гърба му отпечатано
днес всички сенки сключват
остри ъгли
нахапали до кокала
стените
хладилникът ме гледа
заплашително
и белнали са се
зъбите му
след теб дори и плъховете
ме напуснаха
и в моя дом единствен капитан
остана времето
със своя дървен крак
потракващо
върху олющения мостик
на сърцето ми
и коридорната симфония на
плочките
си тръгна след като прекрачи
прага ми
останаха две трепкащи следи
от токчета
заключени в безсмислено
тиктакане
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
