Домиля ми
539
3
4
Домиля ми за родното сéло,
за къщата бяла, за двора.
За кестена стар, за любимите хора...
Домиля ми за моето село.
Днес плача за него без глас,
тихо сбѝрам сълзи във нощта.
По звездите ги пращам у нас,
да прелеят те дядо, баща.
Да намокрят зеленото жито,
да стигнат до кóрена млад.
В земята да легнат след път...
Чак тогава, ще бъда богат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
