Домиля ми
535
3
4
Домиля ми за родното сéло,
за къщата бяла, за двора.
За кестена стар, за любимите хора...
Домиля ми за моето село.
Днес плача за него без глас,
тихо сбѝрам сълзи във нощта.
По звездите ги пращам у нас,
да прелеят те дядо, баща.
Да намокрят зеленото жито,
да стигнат до кóрена млад.
В земята да легнат след път...
Чак тогава, ще бъда богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
