Feb 1, 2019, 12:40 AM

Домиля ми 

  Poetry » Other
456 3 4
Домиля ми за родното сéло,
за къщата бяла, за двора.
За кестена стар, за любимите хора...
Домиля ми за моето село.
Днес плача за него без глас,
тихо сбѝрам сълзи във нощта.
По звездите ги пращам у нас,
да прелеят те дядо, баща.
Да намокрят зеленото жито,
да стигнат до кóрена млад.
В земята да легнат след път...
Чак тогава, ще бъда богат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
  • She slowly opened her eyes She said "be my angel now" "rest in my arms", he replied I am your angel ...
  • We brave uncharted waters on boat with crumpled sails We float where it is hotter but that's another...
  • It might hurt. It might bite. But u know what? It feels good, it feels right... ......

More works »