Дон Кихотовска порода
Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър
и боря се със тях самичък-сам.
В това е явно моето проклятие –
накрая ще остана вечно там.
Уроци уча или адски бъркам,
а другите се смеят във захлас?!
Дори и жалък, насред път объркан,
съдбата непрестанно следвам аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
