dansyto (Данаил Таков) dansyto (Данаил Таков)
63 843
Aug 16, 2018, 9:45 AM

Дон Кихотовска порода

  Poetry » Other
746 6 7

Не ме поправяйте, макар и грешен,

искам да си живея тоз живот

и даже за едни до болка смешен –

неосъзнал се още Дон Кихот.

 

Преследвам свойте мелници и вятър

и боря се със тях самичък-сам.

В това е явно моето проклятие –

накрая ще остана вечно там.

 

Уроци уча или адски бъркам,

а другите се смеят във захлас?!

Дори и жалък, насред път объркан,

съдбата непрестанно следвам аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Благодаря ви LiaNik, Светла, Албена, Райна, Елка, Наде! Радвам се, че тук намирам хора от моята порода! Желая ви здраве и вдъхновение, и още прекрасни летни изживявания! Поздрави!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Добре дошъл в клуба, Дани!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Да живеят Дон Кихотовците! Да преследваме мечтите си! Много ми хареса! Поздрави!
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Не е важно дали постъпваме правилно или грешно, важно е да постъпваме както ни се иска! Бъди щастлив, Дани!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Чудесно е, Дани! Добре дошъл в отбора на Дон Кихот-овците! Още докато учех гимназия, някои съученици наричаха мен и момичето, с което седях на един чин, Дон Кихот и Санчо Панса (не мисля, че беше само заради това, че аз бях висока и слаба, а тя - ниска и пълничка).Поздравления за стойностния стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0