Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър
и боря се със тях самичък-сам.
В това е явно моето проклятие –
накрая ще остана вечно там.
Уроци уча или адски бъркам,
а другите се смеят във захлас?!
Дори и жалък, насред път объркан,
съдбата непрестанно следвам аз!