30 июл. 2020 г., 11:44

Допива ми мартинито със сламка 

  Поэзия » Строгие формы, Другая
638 5 6

Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.

 

Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.

 

По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.

 

Не пее тъмнината – куртизанка,
допива ми мартинито със сламка.
Пиянството е форма на живот.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "По беглата ѝ странна полусянка
    врабче катери сухото дърво
    и сигурно е с тихичко крило." ! Райне... страдате от алкохолизъм??, - о, аз просто се наслаждавам
  • Лиричното, любовното пиянство е форма на живот, нали?
  • Райне вълшебство е при теб и винаги си намирам бисери!
    Благодаря за Поезията, която ни даваш!
  • Страхотна си!
  • Стойчо, аз себе си не мога да разбера, а теб....мога само да гадая Шегувам се и аз...Пиянството има много измерения...да не го анализираме...нека всеки чувства! Хубав ден да имаш и поне едно Наздраве!
  • Това,че "пиянството е форма на живот "
    го практикувам в лириката, което няма общо с алкохол в бутилка или други опиати.
    Абе, всяка влюбена натура "оди все едно, че му душата изгорела!"
    Е, попийвам си понякога, не съм светец!
    Ех,дано сте разбрали колко обичам сонета: (Райна)дано ме разбереш!😍
Предложения
: ??:??