Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.
По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.
Не пее тъмнината – куртизанка,
допива ми мартинито със сламка.
Пиянството е форма на живот.
Шегувам се и аз...Пиянството има много измерения...да не го анализираме...нека всеки чувства! Хубав ден да имаш и поне едно Наздраве!paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
