Допива ми мартинито със сламка
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.
По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.
Не пее тъмнината – куртизанка,
допива ми мартинито със сламка.
Пиянството е форма на живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
