30.07.2020 г., 11:44 ч.
Допива ми мартинито със сламка
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.
По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.
Не пее тъмнината – куртизанка,
допива ми мартинито със сламка.
Пиянството е форма на живот.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лиричното, любовното пиянство е форма на живот, нали?
-
Райне вълшебство е при теб и винаги си намирам бисери!
Благодаря за Поезията, която ни даваш! -
Страхотна си!
-
Стойчо, аз себе си не мога да разбера, а теб....мога само да гадая
Шегувам се и аз...Пиянството има много измерения...да не го анализираме...нека всеки чувства! Хубав ден да имаш и поне едно Наздраве! -
Това,че "пиянството е форма на живот "
го практикувам в лириката, което няма общо с алкохол в бутилка или други опиати.
Абе, всяка влюбена натура "оди все едно, че му душата изгорела!"
Е, попийвам си понякога, не съм светец!
Ех,дано сте разбрали колко обичам сонета: (Райна)дано ме разбереш!😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило." ! Райне... страдате от алкохолизъм??, - о, аз просто се наслаждавам