28 февр. 2019 г., 09:04

Доплерово отместване

647 1 5

Под съвършената ми погрешност

незаслуженото величие

на сляпото самодоволство

е птица Рух,

стиснала в нокти

каменно безразличие.

Птиче.

Лутащите се смисли

са сиви волове

с кожа от диаманти

поанти.

Мислите ми 

канарчета хипопотами,

бият тимпани

хиперепични

в речно безличие.

Тичинки тучни.

Скучни.

Избръснатите брадички

на върховете

чернеят синеещо.

Всичките.

О, мой Синдбад,

неандерталецо!

С дипломатична целувка

над мене надвесен.

Невесел.

Пивка съм

и пенливка

игривка.

Отварям очи

и бавно изплува

сияйното твое

тъмно лице.

Превръщам се

мълком

в печена

кълка

с уханно

крилце.

 

Пътувам в бистра реалност.

 

 

 

27.02.2019

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

"Крилце или кълка" френски комедиен сериал с участието на Луи дьо Фюнес.

Комментарии

Комментарии

  • Мария,получих и аз доплерово изместване като разбрах че Синдбанд моряка е неандерталец.
  • Боже, Дарина, явно зле ти влияя, не ме чети. А аз се мислех за добра самарянка. Усмивка. Използвам случая да поясня, че вече не пиша концептуално, ако някой търси последователност и връзка между стихотворенията ми /освен вътрешно присъщата им, дължаща се на това, че аз съм авторът/. След неуспешния опит със "Слънчев есенен месец" се отказах. Когато пишеш в сайт, ветровете на колективното подсъзнание те мятат насам-натам и е трудно да поддържаш собствена сюжетна линия. Та и на мене ми се вие свят и все на въртележки ме избива. Това за протокола. Благодаря за коментара.
  • Зави ми се свят. Лошо ми е. Получих метафорично натравяне. Поне един месец метафора да не видя! Ха ха
  • Благодаря, това е пародия на стихотворението ми "Пътуване". Но там си оставам същата, а тук се превръщам в "крилце и кълка" едновременно, дано не са прегорели. Икономична самоиронично-одично-митично-кулинарна лиричност по владимир-соловьовски символистична. Последното изречение е от моя стара импресия. Ужас, не ами.
  • Шантаво е и затова ми хареса! Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....