Доплерово отместване
Под съвършената ми погрешност
незаслуженото величие
на сляпото самодоволство
е птица Рух,
стиснала в нокти
каменно безразличие.
Птиче.
Лутащите се смисли
са сиви волове
с кожа от диаманти –
поанти.
Мислите ми –
канарчета хипопотами,
бият тимпани
хиперепични
в речно безличие.
Тичинки тучни.
Скучни.
Избръснатите брадички
на върховете
чернеят синеещо.
Всичките.
О, мой Синдбад,
неандерталецо!
С дипломатична целувка
над мене надвесен.
Невесел.
Пивка съм
и пенливка
игривка.
Отварям очи
и бавно изплува
сияйното твое
тъмно лице.
Превръщам се
мълком
в печена
кълка
с уханно
крилце.
Пътувам в бистра реалност.
27.02.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мария,получих и аз доплерово изместване като разбрах че Синдбанд моряка е неандерталец.
-
Боже, Дарина, явно зле ти влияя, не ме чети. А аз се мислех за добра самарянка. Усмивка. Използвам случая да поясня, че вече не пиша концептуално, ако някой търси последователност и връзка между стихотворенията ми /освен вътрешно присъщата им, дължаща се на това, че аз съм авторът/. След неуспешния опит със "Слънчев есенен месец" се отказах. Когато пишеш в сайт, ветровете на колективното подсъзнание те мятат насам-натам и е трудно да поддържаш собствена сюжетна линия. Та и на мене ми се вие свят и все на въртележки ме избива. Това за протокола. Благодаря за коментара.
-
Зави ми се свят. Лошо ми е. Получих метафорично натравяне. Поне един месец метафора да не видя! Ха ха
-
Благодаря, това е пародия на стихотворението ми "Пътуване". Но там си оставам същата, а тук се превръщам в "крилце и кълка" едновременно, дано не са прегорели. Икономична самоиронично-одично-митично-кулинарна лиричност по владимир-соловьовски символистична. Последното изречение е от моя стара импресия. Ужас, не ами.
-
Шантаво е и затова ми хареса! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
