Доплерово отместване
Под съвършената ми погрешност
незаслуженото величие
на сляпото самодоволство
е птица Рух,
стиснала в нокти
каменно безразличие.
Птиче.
Лутащите се смисли
са сиви волове
с кожа от диаманти –
поанти.
Мислите ми –
канарчета хипопотами,
бият тимпани
хиперепични
в речно безличие.
Тичинки тучни.
Скучни.
Избръснатите брадички
на върховете
чернеят синеещо.
Всичките.
О, мой Синдбад,
неандерталецо!
С дипломатична целувка
над мене надвесен.
Невесел.
Пивка съм
и пенливка
игривка.
Отварям очи
и бавно изплува
сияйното твое
тъмно лице.
Превръщам се
мълком
в печена
кълка
с уханно
крилце.
Пътувам в бистра реалност.
27.02.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
