Вратата е затворена и вече
железен ключ поставя портиера.
Приятели, отивам надалече.
Не ме търсете, пих със вас, но вчера.
Аз падах глухо. Гордо се изправях.
Със вас тъжих, блестяха чаши.
Света прекрасен пожелавах.
Докосвах го и неведнъж се плашех.
Любов невярна, теб обичах.
Изкачвах всяка твоя чука.
И плаках щом след тебе тичах,
но истината е различна тука - ...