8.04.2014 г., 21:31

Довиждане, приятели

901 0 2

Вратата е затворена и вече 
железен ключ поставя портиера.

Приятели, отивам надалече. Не ме търсете, пих със вас, но вчера.   Аз падах глухо. Гордо се изправях. Със вас тъжих, блестяха чаши. Света прекрасен пожелавах. Докосвах го и неведнъж се плашех.   Любов невярна, теб обичах. Изкачвах всяка твоя чука. И плаках щом след тебе тичах, но истината е различна тука  -    че нашите съдби са разклонени. Те срещат се, разделят се и знам за кратко са сърцата сгрени. В живота си човек е сам.   И още - всичко е еднакви. Различен пътят е дотам. Тук робът весело прикляква, но там свободният е сам.   Така върха си ще катеря след дълго крачене в тълпата. Приятели, аз тичам да намеря мира в душата си и свободата.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Страшилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова си млада, че имаш време за изкачване на много върхове и за търсене и намиране на много неща. Хубаво е, че имаш усет и талант за поезия и ти желая успех!
  • Пожелавам ти, да намериш мира в душата си и свободата и когато откриеш себе си, отново да чета словата ти! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...