Apr 8, 2014, 9:31 PM

Довиждане, приятели

  Poetry
900 0 2

Вратата е затворена и вече 
железен ключ поставя портиера.

Приятели, отивам надалече. Не ме търсете, пих със вас, но вчера.   Аз падах глухо. Гордо се изправях. Със вас тъжих, блестяха чаши. Света прекрасен пожелавах. Докосвах го и неведнъж се плашех.   Любов невярна, теб обичах. Изкачвах всяка твоя чука. И плаках щом след тебе тичах, но истината е различна тука  -    че нашите съдби са разклонени. Те срещат се, разделят се и знам за кратко са сърцата сгрени. В живота си човек е сам.   И още - всичко е еднакви. Различен пътят е дотам. Тук робът весело прикляква, но там свободният е сам.   Така върха си ще катеря след дълго крачене в тълпата. Приятели, аз тичам да намеря мира в душата си и свободата.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Страшилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова си млада, че имаш време за изкачване на много върхове и за търсене и намиране на много неща. Хубаво е, че имаш усет и талант за поезия и ти желая успех!
  • Пожелавам ти, да намериш мира в душата си и свободата и когато откриеш себе си, отново да чета словата ти! Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...