23 мар. 2009 г., 00:21

Драма

758 0 3

Чуствам се обезверен,

отчаян, жалък и сломен,

защото нямам тази сила

(в живота тя да ме окриля)

и пак да полетя в атака

към нова цел, която чака.

 

И ден след ден аз нямам мира

(що става с мен аз не разбирам?!)

и чакам нещо да се случи

и драмата ми да приключи.

 

Ала не става нищо - ето на.

Ни пламък блясва, ни искра

във мойто счупено кандило.

(Защо се чувствам тъй унило?!)

 

Моля някой да ми каже,

(що да сторя, да разкаже)

че сторя ли го, веднага

да свърши цялата беда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...