23.03.2009 г., 0:21

Драма

757 0 3

Чуствам се обезверен,

отчаян, жалък и сломен,

защото нямам тази сила

(в живота тя да ме окриля)

и пак да полетя в атака

към нова цел, която чака.

 

И ден след ден аз нямам мира

(що става с мен аз не разбирам?!)

и чакам нещо да се случи

и драмата ми да приключи.

 

Ала не става нищо - ето на.

Ни пламък блясва, ни искра

във мойто счупено кандило.

(Защо се чувствам тъй унило?!)

 

Моля някой да ми каже,

(що да сторя, да разкаже)

че сторя ли го, веднага

да свърши цялата беда.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...