Mar 23, 2009, 12:21 AM

Драма

756 0 3

Чуствам се обезверен,

отчаян, жалък и сломен,

защото нямам тази сила

(в живота тя да ме окриля)

и пак да полетя в атака

към нова цел, която чака.

 

И ден след ден аз нямам мира

(що става с мен аз не разбирам?!)

и чакам нещо да се случи

и драмата ми да приключи.

 

Ала не става нищо - ето на.

Ни пламък блясва, ни искра

във мойто счупено кандило.

(Защо се чувствам тъй унило?!)

 

Моля някой да ми каже,

(що да сторя, да разкаже)

че сторя ли го, веднага

да свърши цялата беда.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...