Mar 23, 2009, 12:21 AM

Драма

763 0 3

Чуствам се обезверен,

отчаян, жалък и сломен,

защото нямам тази сила

(в живота тя да ме окриля)

и пак да полетя в атака

към нова цел, която чака.

 

И ден след ден аз нямам мира

(що става с мен аз не разбирам?!)

и чакам нещо да се случи

и драмата ми да приключи.

 

Ала не става нищо - ето на.

Ни пламък блясва, ни искра

във мойто счупено кандило.

(Защо се чувствам тъй унило?!)

 

Моля някой да ми каже,

(що да сторя, да разкаже)

че сторя ли го, веднага

да свърши цялата беда.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...