Дребаци +

5 мая 2009 г., 18:16

Поэзия

514 0 6

Дребаци

В съня си четка нямам,

ръце протягам, а те няма,

в дъга от цветове облян съм

и все сама седиш на пиедестала!

Ти не си самотна денем,
прегърнала с усмивките света.
Нощите не са ти бреме,
a ласки с притихнала душа!

Още от дете

знае малкото момче,

че жената и метлата

са красиви все извън вратата!

Изгуби се по пътя в лявото,

дано запазила си цялото,

онуй, на което се дивяхме,

когато в стиха ти спряхме!

В страданието сила има,

но внася в душата

ледената зима!

Всяка съблазън е достижима,

но с разум задължима!

Свободна мисъл

поет записал,

а после се улисал,

даже се сащисал

и останал без мисъл.

“Що за мисъл съм написал!?”

Погледнал, никакъв смисъл.