Дребаци +
Дребаци
+
В съня си четка нямам,
ръце протягам, а те няма,
в дъга от цветове облян съм
и все сама седиш на пиедестала!
+
Ти не си самотна денем,
прегърнала с усмивките света.
Нощите не са ти бреме,
a ласки с притихнала душа!
+
Още от дете
знае малкото момче,
че жената и метлата
са красиви все извън вратата!
+
Изгуби се по пътя в лявото,
дано запазила си цялото,
онуй, на което се дивяхме,
когато в стиха ти спряхме!
+
В страданието сила има,
но внася в душата
ледената зима!
+
Всяка съблазън е достижима,
но с разум задължима!
+
Свободна мисъл
поет записал,
а после се улисал,
даже се сащисал
и останал без мисъл.
“Що за мисъл съм написал!?”
Погледнал, никакъв смисъл.
+
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
