21 июл. 2010 г., 16:31

Друг

1.1K 0 7

Ти си моят бряг различен,

така солен и топъл ме понасяш към теб.

Ти си онази лудост, порив първичен -

мирис на мускус, мляко и мед.

 

 

Ти си онази песен недопята,

която кънти безсрамно в мен.

Онази сладост разголена, разлята

в света ми, от тебе пленен.

 

 

Ти си онзи, така различен от него,

а теб сънувам, чувствам и мечтая.

Как е трудно да те заключа в сърцето!

Как, че ще обичам вечно да му обещая?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...