21 июл. 2010 г., 16:31

Друг

1.1K 0 7

Ти си моят бряг различен,

така солен и топъл ме понасяш към теб.

Ти си онази лудост, порив първичен -

мирис на мускус, мляко и мед.

 

 

Ти си онази песен недопята,

която кънти безсрамно в мен.

Онази сладост разголена, разлята

в света ми, от тебе пленен.

 

 

Ти си онзи, така различен от него,

а теб сънувам, чувствам и мечтая.

Как е трудно да те заключа в сърцето!

Как, че ще обичам вечно да му обещая?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...