Ти си моят бряг различен,
така солен и топъл ме понасяш към теб.
Ти си онази лудост, порив първичен -
мирис на мускус, мляко и мед.
Ти си онази песен недопята,
която кънти безсрамно в мен.
Онази сладост разголена, разлята
в света ми, от тебе пленен.
Ти си онзи, така различен от него,
а теб сънувам, чувствам и мечтая.
Как е трудно да те заключа в сърцето!
Как, че ще обичам вечно да му обещая?
© Пепп All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
