21.07.2010 г., 16:31

Друг

1.1K 0 7

Ти си моят бряг различен,

така солен и топъл ме понасяш към теб.

Ти си онази лудост, порив първичен -

мирис на мускус, мляко и мед.

 

 

Ти си онази песен недопята,

която кънти безсрамно в мен.

Онази сладост разголена, разлята

в света ми, от тебе пленен.

 

 

Ти си онзи, така различен от него,

а теб сънувам, чувствам и мечтая.

Как е трудно да те заключа в сърцето!

Как, че ще обичам вечно да му обещая?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...