21.07.2010 г., 16:31

Друг

1.1K 0 7

Ти си моят бряг различен,

така солен и топъл ме понасяш към теб.

Ти си онази лудост, порив първичен -

мирис на мускус, мляко и мед.

 

 

Ти си онази песен недопята,

която кънти безсрамно в мен.

Онази сладост разголена, разлята

в света ми, от тебе пленен.

 

 

Ти си онзи, така различен от него,

а теб сънувам, чувствам и мечтая.

Как е трудно да те заключа в сърцето!

Как, че ще обичам вечно да му обещая?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...