Ти си моят бряг различен,
така солен и топъл ме понасяш към теб.
Ти си онази лудост, порив първичен -
мирис на мускус, мляко и мед.
Ти си онази песен недопята,
която кънти безсрамно в мен.
Онази сладост разголена, разлята
в света ми, от тебе пленен.
Ти си онзи, така различен от него,
а теб сънувам, чувствам и мечтая.
Как е трудно да те заключа в сърцето!
Как, че ще обичам вечно да му обещая?