Друга
Дяволски ме дразни тишината ти,
а спомням си, преди ù се любувах.
И ръцете ти – за мен са непознати,
те вече в моя свят не съществуват!
Изгубиха ме, щом допуснаха неволно,
стари болки с мене да лекуват…
Внезапно юни се прекърши толкова,
че без да искам, станах друга.
А другата въобще не знае да обича.
Милост няма, щом остане без криле.
Веднъж излъжеш ли я, не надничай
в света ù женствен - ражда ветрове!
Тя отива си от твоя свят бездомен,
но не бездомна! Нито пък сама…
Не се лекуват раните със спомени,
ти знаеш! Лекуват се със топлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
