Друга
Дяволски ме дразни тишината ти,
а спомням си, преди ù се любувах.
И ръцете ти – за мен са непознати,
те вече в моя свят не съществуват!
Изгубиха ме, щом допуснаха неволно,
стари болки с мене да лекуват…
Внезапно юни се прекърши толкова,
че без да искам, станах друга.
А другата въобще не знае да обича.
Милост няма, щом остане без криле.
Веднъж излъжеш ли я, не надничай
в света ù женствен - ражда ветрове!
Тя отива си от твоя свят бездомен,
но не бездомна! Нито пък сама…
Не се лекуват раните със спомени,
ти знаеш! Лекуват се със топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
