byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
6.08.2013 г., 15:04 ч.

Друга 

  Поезия » Любовна
545 0 7

 

 

Дяволски ме дразни тишината ти,

а спомням си, преди ù се любувах.

И ръцете ти – за мен са непознати,

те вече в моя свят не съществуват!

Изгубиха ме, щом допуснаха неволно,

стари болки с мене да лекуват…

Внезапно юни се прекърши толкова,

че без да искам, станах друга.

А другата въобще не знае да обича.

Милост няма, щом остане без криле.

Веднъж излъжеш ли я, не надничай

в света ù женствен - ражда ветрове!

Тя отива си от твоя свят бездомен,

но не бездомна! Нито пък сама…

Не се лекуват раните със спомени,

ти знаеш! Лекуват се със топлина.

 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??