Друга
Дяволски ме дразни тишината ти,
а спомням си, преди ù се любувах.
И ръцете ти – за мен са непознати,
те вече в моя свят не съществуват!
Изгубиха ме, щом допуснаха неволно,
стари болки с мене да лекуват…
Внезапно юни се прекърши толкова,
че без да искам, станах друга.
А другата въобще не знае да обича.
Милост няма, щом остане без криле.
Веднъж излъжеш ли я, не надничай
в света ù женствен - ражда ветрове!
Тя отива си от твоя свят бездомен,
но не бездомна! Нито пък сама…
Не се лекуват раните със спомени,
ти знаеш! Лекуват се със топлина.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
