byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Aug 6, 2013, 3:04 PM

Друга 

  Poetry » Love
546 0 7

 

 

Дяволски ме дразни тишината ти,

а спомням си, преди ù се любувах.

И ръцете ти – за мен са непознати,

те вече в моя свят не съществуват!

Изгубиха ме, щом допуснаха неволно,

стари болки с мене да лекуват…

Внезапно юни се прекърши толкова,

че без да искам, станах друга.

А другата въобще не знае да обича.

Милост няма, щом остане без криле.

Веднъж излъжеш ли я, не надничай

в света ù женствен - ражда ветрове!

Тя отива си от твоя свят бездомен,

но не бездомна! Нито пък сама…

Не се лекуват раните със спомени,

ти знаеш! Лекуват се със топлина.

 

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??