30 авг. 2024 г., 13:12

Друговремец

569 0 0

Лиянена картина

запазена в резин -

спомен останал от друго време.

Един е и за мен - незаменим.

Струва повече и от тебе.

Не ме питай от къде съм.

Нито колко съм живяла

и какво съм видяла.

Без друго ми е бреме.

Светът, който някога

повече от себе си обичах,

да ме впечатли вече

с нищо не може;

и питам се - колко още

мога да изтрая?

Не съм и цяла.

Аз ли съм, не съм ли?

Не мога да кажа.

От толкова животи -

не мога да се позная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...