30 авг. 2024 г., 13:12

Друговремец

568 0 0

Лиянена картина

запазена в резин -

спомен останал от друго време.

Един е и за мен - незаменим.

Струва повече и от тебе.

Не ме питай от къде съм.

Нито колко съм живяла

и какво съм видяла.

Без друго ми е бреме.

Светът, който някога

повече от себе си обичах,

да ме впечатли вече

с нищо не може;

и питам се - колко още

мога да изтрая?

Не съм и цяла.

Аз ли съм, не съм ли?

Не мога да кажа.

От толкова животи -

не мога да се позная.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...