Aug 30, 2024, 1:12 PM

Друговремец

  Poetry » Other
566 0 0

Лиянена картина

запазена в резин -

спомен останал от друго време.

Един е и за мен - незаменим.

Струва повече и от тебе.

Не ме питай от къде съм.

Нито колко съм живяла

и какво съм видяла.

Без друго ми е бреме.

Светът, който някога

повече от себе си обичах,

да ме впечатли вече

с нищо не може;

и питам се - колко още

мога да изтрая?

Не съм и цяла.

Аз ли съм, не съм ли?

Не мога да кажа.

От толкова животи -

не мога да се позная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...