30.08.2024 г., 13:12

Друговремец

573 0 0

Лиянена картина

запазена в резин -

спомен останал от друго време.

Един е и за мен - незаменим.

Струва повече и от тебе.

Не ме питай от къде съм.

Нито колко съм живяла

и какво съм видяла.

Без друго ми е бреме.

Светът, който някога

повече от себе си обичах,

да ме впечатли вече

с нищо не може;

и питам се - колко още

мога да изтрая?

Не съм и цяла.

Аз ли съм, не съм ли?

Не мога да кажа.

От толкова животи -

не мога да се позная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...