30.08.2024 г., 13:12

Друговремец

570 0 0

Лиянена картина

запазена в резин -

спомен останал от друго време.

Един е и за мен - незаменим.

Струва повече и от тебе.

Не ме питай от къде съм.

Нито колко съм живяла

и какво съм видяла.

Без друго ми е бреме.

Светът, който някога

повече от себе си обичах,

да ме впечатли вече

с нищо не може;

и питам се - колко още

мога да изтрая?

Не съм и цяла.

Аз ли съм, не съм ли?

Не мога да кажа.

От толкова животи -

не мога да се позная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...