Ти ми каза нещо,
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи,
висяха помежду ни.
Ти не се прибра,
аз пък не заспах.
Думите-стрели
не можеме, уви,
да ги съберем
от бойното поле.
Дълго ще боли
от думите-стрели.
А пък след това
ще махнеме с ръка.
Ще оставиме лъжите
да си идат от очите.
И ще пуснем любовта
пак на свобода.
Думите-стрели,
по-остри от преди,
грижливо са прибрани,
ако нужна е отбрана...
© Веселка Пенова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
