7.09.2009 г., 12:18

Думите-стрели

689 0 8

Ти ми каза нещо,

аз ти казах друго.

Ти не ме разбра,

аз си замълчах.

Казаните думи,

висяха помежду ни.

Ти не се прибра,

аз пък не заспах.

Думите-стрели

не можеме, уви,

да ги съберем

от бойното поле.

Дълго ще боли

от думите-стрели.

А пък след това

ще махнеме с ръка.

Ще оставиме лъжите

да си идат от очите.

И ще пуснем любовта

пак на свобода.

 

Думите-стрели,

по-остри от преди,

грижливо са прибрани,

ако нужна е отбрана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...