Душата ми е скитник без посока.
Изгубила компас и ориентир.
Пребродила света през болка,
мрак и през пустинна самота
да дири своя дом.
Нима е нужно винаги да страдам?
Да питам пак защо и как?
Къде е моят пристан - аз не зная?
Дали душата ми е лодка в океана,
изгубена от страст по теб?
Пристанището пусто няма да остане.
Завръщам се и знам, че ще ме чакаш там...