Душата ми е скитник без посока.
Изгубила компас и ориентир.
Пребродила света през болка,
мрак и през пустинна самота
да дири своя дом.
Нима е нужно винаги да страдам?
Да питам пак защо и как?
Къде е моят пристан - аз не зная?
Дали душата ми е лодка в океана,
изгубена от страст по теб?
Пристанището пусто няма да остане.
Завръщам се и знам, че ще ме чакаш там...
© Веселина All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
