16.12.2008 г., 20:18

Душата ми

1.1K 0 3

Душата ми е скитник без посока.

Изгубила компас и ориентир.

Пребродила света през болка,

мрак и през пустинна самота

да дири своя дом.

Нима е нужно винаги да страдам?

Да питам пак защо и как?

Къде е моят пристан - аз не зная?

Дали душата ми е лодка в океана,

изгубена от страст по теб?

Пристанището пусто няма да остане.

Завръщам се и знам, че ще ме чакаш  там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...