10 мая 2021 г., 09:25

Душата ми като стъкло 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
1201 1 5

 

Душата ми стъкло е, и прозрачна

до болката на бялото в снега

парче от лед, унесено в мечта

и плуваща в море от синева

Но вдишва утрото, зората

когато се събужда леко в тишината

и в светлото на своите витражи

редя във мисли пъзел, и колажи

Душата ми като стъкло прозира

във късче лед, любов намира

и мракът се прокрадва сред звездите

но светлото откъсва се с лъчите..

 


Aвтор: Деница Петрова

© Деница Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??