Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората
когато се събужда леко в тишината
и в светлото на своите витражи
редя във мисли пъзел, и колажи
Душата ми като стъкло прозира
във късче лед, любов намира
и мракът се прокрадва сред звездите
но светлото откъсва се с лъчите..
Aвтор: Деница Петрова
© Деница Петрова All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
