Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората
когато се събужда леко в тишината
и в светлото на своите витражи
редя във мисли пъзел, и колажи
Душата ми като стъкло прозира
във късче лед, любов намира
и мракът се прокрадва сред звездите
но светлото откъсва се с лъчите.. ...