25 янв. 2008 г., 14:20

Душата му не падна 

  Поэзия » Восточные формы
1012 0 14
  Душата му не падна в пропастта,
  на демона коварен във капана,
  но не защото не опита сладостта,
  а бързо той разбра, че е измамна.

  Да, страда тихо, ала устоя,
  пред болката покорен не остана,
  дори във лоното на свойта самота
  крепеше го несъкрушима вярата.

  И най-накрая в тъмното видя
  разкошен карнавал на цветовете,
  после лекичко от радост се засмя,
  превръщайки живота си във песен.

 А злобата остана си в калта,
 на демона до гроб раболепива,
 тя вечно ще си тъне в нищета,
 безкрайно мислейки, че е щастлива.

© Ивето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??