25 ene 2008, 14:20

Душата му не падна 

  Poesía » Formas orientales
1027 0 14
  Душата му не падна в пропастта,
  на демона коварен във капана,
  но не защото не опита сладостта,
  а бързо той разбра, че е измамна.

  Да, страда тихо, ала устоя,
  пред болката покорен не остана,
  дори във лоното на свойта самота
  крепеше го несъкрушима вярата.

  И най-накрая в тъмното видя
  разкошен карнавал на цветовете,
  после лекичко от радост се засмя,
  превръщайки живота си във песен.

 А злобата остана си в калта,
 на демона до гроб раболепива,
 тя вечно ще си тъне в нищета,
 безкрайно мислейки, че е щастлива.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??