Jan 25, 2008, 2:20 PM

Душата му не падна

1.3K 0 14
  Душата му не падна в пропастта,
  на демона коварен във капана,
  но не защото не опита сладостта,
  а бързо той разбра, че е измамна.

  Да, страда тихо, ала устоя,
  пред болката покорен не остана,
  дори във лоното на свойта самота
  крепеше го несъкрушима вярата.

  И най-накрая в тъмното видя
  разкошен карнавал на цветовете,
  после лекичко от радост се засмя,
  превръщайки живота си във песен.

 А злобата остана си в калта,
 на демона до гроб раболепива,
 тя вечно ще си тъне в нищета,
 безкрайно мислейки, че е щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...