IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
25.01.2008 г., 14:20 ч.

Душата му не падна 

  Поезия » Източни форми
930 0 14
  Душата му не падна в пропастта,
  на демона коварен във капана,
  но не защото не опита сладостта,
  а бързо той разбра, че е измамна.

  Да, страда тихо, ала устоя,
  пред болката покорен не остана,
  дори във лоното на свойта самота
  крепеше го несъкрушима вярата.

  И най-накрая в тъмното видя
  разкошен карнавал на цветовете,
  после лекичко от радост се засмя,
  превръщайки живота си във песен.

 А злобата остана си в калта,
 на демона до гроб раболепива,
 тя вечно ще си тъне в нищета,
 безкрайно мислейки, че е щастлива.

© Ивето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??