Душата му не падна
Душата му не падна в пропастта,
на демона коварен във капана,
но не защото не опита сладостта,
а бързо той разбра, че е измамна.
Да, страда тихо, ала устоя,
пред болката покорен не остана,
дори във лоното на свойта самота
крепеше го несъкрушима вярата.
И най-накрая в тъмното видя
разкошен карнавал на цветовете,
после лекичко от радост се засмя,
превръщайки живота си във песен.
А злобата остана си в калта,
на демона до гроб раболепива,
тя вечно ще си тъне в нищета,
безкрайно мислейки, че е щастлива.
на демона коварен във капана,
но не защото не опита сладостта,
а бързо той разбра, че е измамна.
Да, страда тихо, ала устоя,
пред болката покорен не остана,
дори във лоното на свойта самота
крепеше го несъкрушима вярата.
И най-накрая в тъмното видя
разкошен карнавал на цветовете,
после лекичко от радост се засмя,
превръщайки живота си във песен.
А злобата остана си в калта,
на демона до гроб раболепива,
тя вечно ще си тъне в нищета,
безкрайно мислейки, че е щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
