6 нояб. 2016 г., 00:15

Душата на поета

746 2 9

Душата на поета е ранима,

в нощта отронва бисерни сълзи,

през призмата на времето пречупва,

калейдоскопа на житейските уроци...

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва се до най-светлите мечти

и думички реди свободно, за да докосват,

да оставят след себе си следи...

 

Душата на поета е звездица,

огряла нощното небе...

но понякога е тъй самотна и ранима

и в тишината ражда се стихът.

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва и разкрива същността,

тя много често истини разкрива

и ни води в нов приказен свят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...