6.11.2016 г., 0:15

Душата на поета

745 2 9

Душата на поета е ранима,

в нощта отронва бисерни сълзи,

през призмата на времето пречупва,

калейдоскопа на житейските уроци...

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва се до най-светлите мечти

и думички реди свободно, за да докосват,

да оставят след себе си следи...

 

Душата на поета е звездица,

огряла нощното небе...

но понякога е тъй самотна и ранима

и в тишината ражда се стихът.

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва и разкрива същността,

тя много често истини разкрива

и ни води в нов приказен свят...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...