Nov 6, 2016, 12:15 AM

Душата на поета

  Poetry » Other
747 2 9

Душата на поета е ранима,

в нощта отронва бисерни сълзи,

през призмата на времето пречупва,

калейдоскопа на житейските уроци...

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва се до най-светлите мечти

и думички реди свободно, за да докосват,

да оставят след себе си следи...

 

Душата на поета е звездица,

огряла нощното небе...

но понякога е тъй самотна и ранима

и в тишината ражда се стихът.

 

Душата на поета винаги е в полет,

докосва и разкрива същността,

тя много често истини разкрива

и ни води в нов приказен свят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...