21 нояб. 2007 г., 19:42

Душевност 

  Поэзия » Другая
702 0 6
Догаря и последната молитва,
топи се восъкът, а с него и надеждата.
Църковен тътен във душите ни звучи,
че свършват всички тържества
на езическите божества.
Иконите скърбят за съдбата,
оплакват ни нас, клетите грешници!
Че пада малодушно духът, вървейки по път,
предава се тяло и плът.
Ангелически хорове огласяват небесата,
сини и безоблачни - мир и покой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Все права защищены

Предложения
: ??:??