Догаря и последната молитва,
топи се восъкът, а с него и надеждата.
Църковен тътен във душите ни звучи,
че свършват всички тържества
на езическите божества.
Иконите скърбят за съдбата,
оплакват ни нас, клетите грешници!
Че пада малодушно духът, вървейки по път,
предава се тяло и плът.
Ангелически хорове огласяват небесата,
сини и безоблачни - мир и покой...
© Милица Игнатова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
